Родени от интерес към патологията, западната психиатрия и психология едва напоследък започват да обръщат вниманието си към психичното здраве о дпбруване. Правейки това, те осъзнават, че изучаването на изключително здравото може да прдложи модели на човешката природа и потенциал, които са различни от онези, които са извлечени от изучаването на патологията. Последните деситилетия осигуриха доказателства от широк обхват дисциплини, които може би са неоодоценявали човешкия потенциал за психичен растеж и добруване. Голяма част от новите данни не съответстват на традиционните модели и трансперсоналната психология разчита едновремно и на западната наука, и на източната мъдрост в опита си да интегрира, познанието от двете традиции, интересуващи се  от култивирането на  психологическото  добруване.
Терминът  трансперсонална е приет,  за да отразява отчетите, дадени от изключително здравите и от онези, включени в разнообразни дисциплини на съзнанието, като медитация и йога, да отразява опита, който се простира транс (отвъд) персоналното (личност, его). Трансперсоналната психология възниква в края на 60-те години до голяма степен от хуманистичната психология. Нейната поява е подпомогната също от няколко движения в психологията и в културата като цяло. Те включват растящият интерес към природата на съзнанието и неговите промени и настъпването на еуфористичните наркотици. В същото време интересът към източните култури и дисциплини се разширява. Постепенно възниква признанието, че определени не-западни психологии са по свой собствен начин точно толкова софистицирани, колкото и западните психологии и се занимават изключително с добруването и човешкият потенциал. Натрупването на емпирични изследвания в такива области като биологичната обратна връзка, променени съзнанието и медитацията постепенно дават изследователска подкрепа на възникващата трансперсонална переспектива - като това прави и модерната физика.
Трансперсоналната психология признава, че всички психологии са в същността си модели и като такива нито един модел не е "истината", а по скоро само по необходимост ограничен образ и указание за реалността. Нещо повече - приема се, че тези модели могат да са взаимодопълващи се, а не противопоставящи се. Трансперсоналаната психология следователно се интересува особено от широката интеграция на психологиите - източни и западни, бихевиористични и динамични, екзистенциални и социални. Трансперсоналният модел по-този начин не е насочен задължително към отхвърлянето като невалидни на предишните, а по-скоро към поставянето им в разширения контекст на човешката природа. Следното изложение се фокусира върху онези твърдения, които са най-специфично трансперсонални и поради ограниченията в обема те трябва да се представят с по-малко предполагаемост и квалификации, от колкото би било иедалното положение.

ТРАНСПЕРСОНАЛНИЯТ МОДЕЛ

Съзнание
Трансперсоналната перспектива постулира, че съществува голям спектър от състояния на съзнанието и че някои са потенциално полезни и функционално специфични (т.е. притежаващи някой функции, които не са на разположение на човека при обичайното състояние, но отсъстват при други), както и че някои са наистина по-висши състояния. "Висши" се използва тук в смисъл на притежаване на всички свойства и възможности на по-нисшите състояния плюс допълнителни. Още повече, широк обхват  от литература от разнобразни култури и дисциплини на растежа свидетелстват за постижимостта на тези по-висши състояния. От друга страна, традиционното западно становище е, че съществува само ограничен обхват от състояния - например ходене, сънуване, натравяне, делириум. Освен това почти всички променени състояния се разглеждат като болестни, а за оптимално се смята "нормалното".

Мотивация
Трансперсоналният модел е склонен да разглежда мотивите като  йерархично  организирани  по  начин, който е сходен на това, което за първи път е предложено от Маслоу - първия западен психолог, експлицитно формулирал йерархичния модел, обхващащ "по-висши" мотиви. Аналогични модели могат да се намерят в няколко източни психологии.
Първият от тези по висши мотиви е АЗ-трансцедентността - импулс към съществуване и битие, които надскачат обичайните егоистични състояния и ограничения на опита и идентичността - импулсът към транспресонални сфери. За малкото хора които достигат до тези нива като прототипния мъдрец, учител или светец таоизма, будизма, зен или хиндуизма, цялата егоична енергия и мотивация е била надскочена. Казва се, че такъв човек е движен от лишена от Аз-интереси служба и че реагира без усилие, със съчувствие и неегоистично на потребностите на другите.
Качвайки се нагоре по йерархията, мотивите, изглежда, се изместват от ясно физиологичното към по-видимо психологическото. Те също така, изглежда, се изместват от силното към финото, от свръхмощното към по-малко мощното и по-лесно разрушаемото, от дефицит към достатъчност, от егоцентричност към без-азовост, от избягване към приближаване, от външното към вътрешното покрепление, от зависимост към независимост от полето, от спонтанно към изискващо култивиране, от честа поява в популацията към рядка поява от по-старото към по-скорошно признатото в западната психология.

Идентичност
Един от начините, по които трасперсоналната переспектива се различава най-ярко от по-традиционитезападни гледища, е в концепцията и за природата на идентичността. Западните психолози обикновенно приемат, че нашата нормална, естествена и оптимална идентичност е егоична.
Източните и трансперсоналните психологии обаче смятат, че чувството ни за Аз има възможността да бъде по-пластично, от колкото обикновенно смятаме.
В допълнение на това моножество медитативни и йогистки практики целят усъвършенстването на съзнатостта и насочването и към изследване под микроскоп на чувството за Аз. Това, което се докладва от векове от йогите и напоследък и от представителите на запада, включително психолози, обучени на медитация е, че при това изследване под лупа онова, което се е мислело като солидно непроменящо се его, се оказва непрестанно променящ се поток от мисли, образи и емоции. Егоичното чувство за Аз може да се оказва при това прецизно изследване в огромна степен илюзорен продукт на неточна осъзнатост, а с разтварянето на егичното чувство за Аз, може да се достигне по-широка идентификация с човечеството и света. На най-дълбоките нива на инсайта, най-високите нива на трансцедентността и най-далечните граници на развитието, дихотомията аз/не-аз и аз/другия се разчупва напълно, водейки до пълна загуба на егоцентричността и до чувството за идентификация с всички хора и всички неща.

Психотерапия
С интереса към изключителните нива на добруване, областта на трасперсоналната психотерапия може да се разшири далеч отвъд традиционните терапевтични цели и принципи. Познавайки по-голям потенциал за психологическото добруване, тя цели сащо да даде възможност на тези хора, които са готови да направят това, шанса да работят на трансперсонални нива.
Трансперсоналната психотерапия следователно, има тенденцията да е еклектична. В идеалния случай трансперсоналният терапевт ще има на разположение широк обхват от техники и подходи от традиционните западни психотерапии, както и умения като медитация и йога. В допълнение на еклектизма и адаптивността, от трансперсоналния терапевт ще се очаква да познава потенцияла за индуцирането на състояния, преживявания и степени на добруване, които са отвъд нормалното его-развитие.

ПОДКРЕПЯЩИ ДАННИ
Трансперсоналният модел е извлечен от и разчита на подкрепа на конвергентна мрежа от концепции, които на свой ред са извлечени от припокриващи се аспекти на няколко западни, източни психологии и философии, състояния на съзнанието, медитация, биологична обратна връзка, съвременното теоретизиране по въпросите за здравето и може би – модерната физика. Емпиричните данни все още обаче са толкова отчайващо малко, макар че може би не са по-малко от повечето други школи в психологията. Съществуват значителни данни за медитацията, известни количества върху променените състояния на съзнанието и много малко емпиричен материал върху изключително здравите индивиди.

ОГРАНИЧЕНИЯ
Първо, трансперсоналната психология очевидно има неадекватна емпирична основа. В допълнение на това тези модели засега не са широко интегрирани с другите западни психологии и терапии.
Трансперсоналната психология може би също така се изправя пред нож с две остриета на популярността. Все по-голям брой хора са привлечени към нея, някои от които сякаш не показват адекватно разбиране на теорията и на практиката.
  За всеки, който е изследвал трансперсоналната сфера и преживяванията в дълбочина, е очевидно, че за дълбокото интелектуално разбиране  и за умелата терапия е нужна адекватна лична основа, лежаща на опита. Терапевтите и изследователите трябва да знаят това и да предприемат свое изследване чрез личния опит и подготовка, както и експериментални изследвания. След като трансперсоналните сфери и потенциали за разтеж са толкова големи, далеч надхвърлящи изследванията на повечето автори, вероятно е разумно да се каже, че границите на нашето разбиране и растеж, представляват един от най-основните ограничаващи фактори в тази област.
Трансперсоналната психология, изглежда, има потенциал да направи значими, принципно нови приноси към разбирането ни за фундаментални теми като човешката идентичност, здраве, съзнание, мотивация, защити и медитация, както и към широка интеграция и синтез на видимо съвсем различни школи и концепции.

.. дефиниция на нормалното състояние на съзнанието :) задължително е обаче да бъде посочено поименно количеството на всеки един невротрансмитер на квадратен милиметър в милисекунда , което е НОРМАЛНО ..
модела и картата са заложени , както виждам , соу гоу гоу гоу .. :)