ХОРА В ДЪЛГОГОДИШНА КОМА
ВРЪЩАТ СЪЗНАНИЕТО СИ



Терминът "кома" в медицината ( от гръцки коmа - дълбок сън) се използва за oзначаване на особено състояние на безсъзнание. Хората в кома не могат да бъдат събудени, не извършват волеви действия, не реагират на болка, нямат сънни цикли. Смята се, че при постоянната кома няма никакви надежди пострадалият да дойде в съзнание. Непроменливото вегетативно състояние е особена разновидност на комата. При нея е налице мозъчно увреждане, понякога се наблюдават движения, очите може да са отворени, но няма светоусещане. Прогнозите са, че няма никаква надежда за подобрение дори с максимално лекарствено лечение



Най-точните измервателни уреди, най-съвършените устройства за комуникация, най-мощните аудиосистеми, най-качествените видеокамери, най-големите телевизори,най-чувствителната медицинска апаратура... Днес всичко, което ни заобикаля, попада в категория "най". Човек би предположил, че благодарение на тези технологически постижения учените могат да отчетат , анализират
и обяснят всяка ситуация от заобикалящия ни свят. И би сгрешил. Всъщност оказва се, че в живота съществуват неща, които остават загадка дори за най-начетените представители на научните среди и не могат да бъдат уловени дори с помощта на най-прецизната техника. В категория "неразгадани" най-често попадат явления, свързани биологичната същност на човека, неговите ум и съзнание, раждане, живот или смърт. Един от тези феномени е добре известното в медицинските среди коматозно състояние, наричано с no-познатия на хората термин "кома". Това странно състояние на организма е известно още от древността. Въпреки това съвременните
медици все още не могат да дадат научно обяснение на случаи с хора, изпаднали в кома и по-късно върнали се отново към живот - напук на всички негативни
прогнози на лекарите.

6 ГОДИНИ ЖИВОТ БЕЗ СЪЗНАНИЕ

Поредният феноменален случай беше регистриран съвсем наскоро - в началото на март тази година, когато за изумление на цялата медицинска общност жена от
Южно Колорадо, прекарала в кома последните 6.5 години от живота си, се събуди внезапно. Само след броени часове 49-годишната Криста Лили започнала да се движи, макар и с инвалидна количка, да говори и дори хапнала в близък до дома й ресторант. Неврологът на дамата д-р Рандал Бьорк чистосърдечно признал, че няма никакво обяснение за случилото се и не знае защо обявената за безнадежден случай пациентка е излязла от продължителното вегетативно състояние. Чудото станало, след като майката на Криста Лили задала обичайния въпрос: "Как си?", минавайки покрай леглото на дъщеря си. Жената правела това всяка сутрин в продължение на 6 години, въпреки че никога не получавала отговор. До този момент. В паметната утрин Криста най-безцеремонно отвърнала на майка си: "Добре съм, чувствам се чудесно." Възрастната жена едва не припаднала от изумление, но бързо се съвзела и се обадила на лекуващия лекар. Само за часове Криста възвърнала речта си напълно и станала почти самостоятелна. Жената видяла своята най-малка дъщеря, която междувременно била станала на 12 години, и се запознала с внуците си, които се родили, докато тя била в кома. Американката обаче била леко объркана - смятала, че годината е 1986, а президентът на Щатите е Джордж Буш-старши. За съжаление три дни по-късно, след като водила съвсем активен живот, Криста отново изпаднала във вегетативно състояние.

МИСТИКА В МЕДИЦИНАТА

Лекарите обявиха случая за мистичен. Д-р Бьорк поясни, че на този етап медицината не разполага с данни за случващото се с Криста, и предположи, че вероятно жената не е била в типичното вегетативно състояние, въпреки че при нея били наблюдавани
всички характерни белези за това. Медикът допълни още, че е твърде вероятно пациентката му да се върне към живот отново. Това дало надежда на майката да продължи да се грижи за нея така, както правела и до този момент, да я храни по изкуствен път и сутрин да й задава все същия въпрос. Всъщност Криста проявявала признаци на съзнание още четири пъти, откакто била изпаднала в кома, но никога досега не получавала толкова невероятен шанс за живот. Жената била обявена за безнадежден случай още през ноември 2000 г., когато сърцето на 43-годишната тогава Лили спряло да бие. От този момент до сега тя изпаднала в така наречената "будна кома". Това е специфично вегетативно състояние, в което човек лежи неподвижно с отворени очи, но се смята, че не вижда нищо, мозъкът не работи и липсва съзнание.

СПАСЕНИЕ ОТ 20-ГОДИШНА ЛЕТАРГИЯ

За разлика от Криста много повече късмет имал друг пациент - Tери Уолис, който след 20 години, прекарани в кома, се събудил внезапно и не само че не "заспал" повторно, но се възстановил напълно и продължил да води пълноценен живот. Мъжът изпаднал в състояние на минимално съзнание (по-лека степен на кома)
още през 1984 г., когато претърпял автомобилна катастрофа. 19-годишният тогава Тери бил открит чак денонощие след инцидента. Въпреки че лекарите го спасили от биологична смърт, те не успели да го върнат в съзнание, тъй като имал множество увреждания на главния мозък. През 2003 г. обаче мъжът ненадейно се "събудил", проговорил и само след три дни отново можел да ходи. Тери също бил объркан, смятал, че се намира в 1984 г., и се изумил, че има дъщеря, която вече била на 20 г.

ЛЕК СРЕЩУ БЕЗСЪНИЕ ЛЕКУВА КОМА

Друг странен факт пък открили изследователи от Великобритания и ЮАР при изследване на хора в кома. Д-р Ралф Клаус и д-р Уоли Нел установили, че препаратът против безсъние Zolpidem може да върне към съзнание такива пациенти. Медиците направили опит с няколко души във вегетативно състояние, които докато приемали всекидневно медикамента, започнали да говорят с роднините си, да гледат телевизия и да отговарят на несложни въпроси. Оказало се обаче, че това подобрение траело само по няколко часа на ден, докато лекарството действало на
специални рецептори в нервните клетки. След изтичането на действието му хората отново изпадали в кома. Други учени обаче твърдят, че подобни опити трябва да бъдат насърчавани, тъй като 45% от хората с диагноза "постоянно вегетативно състояние" всъщност имат увреждания, които не пречат те да бъдат върнати към живот.

  тeкст:
Анна Маринова