Прочетен: 1880 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.04.2010 14:22
За Автора
Д-р Рик Страсман е дългогодишен професор по психиатрия в Университета на Ню Мексико, САЩ. Автор на научни трудове и десетки статии, публикувани в авторитетни списания. Бил е консултант в Управлението по храните и лекарствата, в Националния институт по наркомании и други федерални ведомства и организации. В момента има психиатрична практика в Ню Мексико.
От 1990 до 1995 г. Д-р Страсман провежда клинично изследване, в което на 60 доброволци инжектира ДМТ (диметилтриптамин) - едно от най-силно действащите психеделични вещества. ДМТ е присъщ за човешкия органзъм, тъй като се отделя от мозъка, съдържа се в животни и растения. В повечето от доброволците предизвиква предсмъртни и мистични преживявания, както и срещи с извънземни форми на интелект. Резултатите, получени от д-р Страсман, свързват загадъчното вещество с епифизата, която според индийците е седмата чакра, а според Рене Декарт - „седалището на душата". Авторът твърди, че ДМТ стимулира излизането на душата от тялото и е неотделим елемент от висшите състояния при медитация. Ако бъде използван разумно и под медицински контрол, ДМТ би могъл да вдъхнови забележителен научен напредък в проучването на най-мистичните страни от човешкото съзнание.
Увод
През 1990 г. започнах първото в САЩ (след над двадесетгодишно прекъсване) изследване за въздействието на психеделичните (халюциногенните) вещества върху хора. Беше проучено влиянието на К,К-диметилтриптамина (съкратено ДМТ) - изключително бързодействаща и мощна психеделична дрога. През петте години на проекта дадох около 400 различни дози ДМТ на шестдесет доброволци. Изследването беше проведено в Медицинския факултет на Университета на Ню Мексико в Албъкърки, където в онзи период бях доцент по психиатрия.
ДМТ привлече вниманието ми с факта, че присъства в телата на всички нас. Смятах, че неговият източник е загадъчната епи-физна жлеза - мъничък орган, разположен в средата на мозъка. Дори съвременната медицина знае твърде малко за ролята на тази жлеза, но тя има богата „метафизична" история. Например Де-карт е вярвал, че в там е „седалището на душата", а западни и източни мистични традиции твърдят, че е нашият висш духовен център. Затова си задавах въпроса дали в увеличеното отделяне на ДМТ от епифизата не се крие обяснението за естествено Настъпващите „психеделични" състояния. Към тях бихме могли да причислим раждането, смъртта и предсмъртните състояния, психозите и мистичните преживявания.
Downlad - Изтегли
