Ти си се идентифицирал с ума, това е всичко. Това е естествено, защото умът е толкова близо до теб и ти трябва толкова много да го ползваш. Човек е непрекъснато в ума. Това е все едно, ако един шофьор кара колата си от години и никога не е излизал от нея. Той е забравил, че може да излезе, че той е шофьор. Той съвсем е забравил; смята, че самият той е кола. Той не може да излезе, защото кой ще е този, който ще излезе? Той е забравил как се отваря вратата или пък вратата е напълно блокирана от това, че не е била използвана от годи­ни. Тя е ръждясала, не може да се отвори лесно. Шофьорът е бил в колата толкова дълго, че е станал тази кола, това е всичко. Появило се е недоразумение. Сега той не може да спре колата, защото как ще я спре? Кой ще я спре?

Ти си просто шофьорът на ума. Това е един механизъм около теб, който съзнанието ти непрекъснато използва. Но ти никога не си бил извън главата си. Ето защо аз настоявам: пусни се малко от главата, отиди към сърцето От сърцето ти ще виждаш по-добре, че колата е нещо отделно от теб.

Или пък опитай се да излезеш от тялото. Това също е възможно. Извън тялото ти ще бъдеш напълно извън колата. Ще си способен да видиш, че ти не си нито тялото, нито сърце­то, нито ума; ти си нещо отделно.

Точно в този момент продължавай да си спомнящ само едно нещо: че ти си нещо отделно. От всичко, което те обкръ­жава, ти си отделен. Познаващият не е познаването. Продъл­жавай да го чувстваш все повече и повече, за да може това -че познаващият не е познаваното - да се превърне в една значителна кристализация в теб. Ти познаваш мисълта, ти виждаш мисълта - как можеш ти да бъдеш мисълта? Ти по­знаваш ума, как можеш ти да бъдеш ума? Просто се пусни; необходима е малко дистанция. Един ден, когато ти си наисти­на надалеч, мисленето ще спре. Когато шофьорът е навън, колата ще спре, защото сега няма кой да я кара. Тогава ти, като видиш, че всичко това е било просто едно заблуждение, ще му дръпнеш един хубав смях. Тогава, когато имаш нужда, ще мислиш.

Ти ми задаваш въпрос: аз отговарям. Умът функциони­ра. Аз трябва да ти говоря чрез ума; няма друг начин да се говори. Но когато аз съм сам, умът не функционира.

Умът не е загубил възможността си да действа. Фактиче­ски той е повишил възможността си да действа, и да действа правилно. Тъй като той не действа непрекъснато, той събира енергия; той става по-бистър. Тъй че „когато умът спре" не означава, че ти няма вече да можеш да мислиш. Всъщност едва тогава ти за първи път ще можеш да мислиш. Да си просто обзет от съответни неуместни мисли не е мислене. Това е нещо като лудост. Да бъдеш ясен, чист, невинен, значи да си на прав път в мисленето.

Тогава, ако възникне проблем, ти няма да се обичаш; ти няма да гледаш на проблема през предубеждения. Ти ще го погледнеш директно и в този директен поглед проблемът ще започне да се топи. Ако проблемът е проблем, той ще се стопи и ще изчезне. Ако проблемът не е проблем, но е мистерия, той ще се стопи и ще се задълбочи. Така ти ще можеш да виждаш кое е проблем.

Проблем е това, което може да се разреши от ума; мисте­рия е това, което не може да се разреши от ума. Мистерията трябва да се преживее; проблемът трябва да се реши. Но кога­то ти си прекалено много в своите мисли, ти не можеш да знаеш кое е мистерия и кое е проблем. Понякога ти взимаш мистерията за проблем. Тогава през целия си живот ще се бориш и няма никога да го решиш. А понякога ти мислиш за проблема като за мистерия и си в глупаво очакване: той мо­жеше да се реши.

Необходима е яснота, перспектива. Когато мисленето -това непрестанно вътрешно дърдорене и вътрешен разговор -спре и когато си буден и осъзнат, ти си способен да видиш нещата такива, каквито са, способен си да намериш решения - а си способен също и да познаеш кое е мистерия. И когато почувстваш, че едно нещо е мистерия, ще усетиш благогове­ние, страхопочитание.

Това е религиозното качество на съществуване. Да по­чувстваш благоговение значи да си религиозен; да почувстваш страхопочитание значи да си религиозен. Да изпитваш такова дълбоко удивление, сякаш си станал отново дете, значи да си влязъл в царството Божие.