Основната цел на техниката на Емпиричната психоте­рапия (трансперсоналната) е да активира несъзнаваното, да освободи енергията, блокирана в емоционални и психосоматични симптоми, и да превърне стационарния баланс на тази енергия в поток от преживявания. Холотропната терапия гледа благосклон­но на активиране на несъзнаваното, което е толкова мощ­но, че води до ННС (необичайни със­тояния на съзнанието). Този принцип е относително нов в за­падната психотерапия, но от векове или хилядолетия се из­ползва в контекста на шаманските процедури, туземните целителни церемонии, rites de passage[1], срещите на различни секти на екстаза и в древните загадки на смъртта и пре­раждането.

За психотерапиите, които използват техники за промя­на на съзнанието с такава сила, личностно или биографич­но ориентираният модел на съвременната психиатрия оче­видно е недостатъчен и неадекватен По време на подобна преживелищна работа става ясно - често още на първия сеанс, - че корените на психопатологията се простират да­леч отвъд събитията от ранното детство и индивидуалното несъзнавано. Преживелищната терапевтична работа ще раз­крие (зад традиционните биографични корени на симпто­мите) дълбоките връзки с недвусмислените трансбиографич­ни области на психиката, например елементите на трудно разбираемата среща със смъртта и раждането, характерна за перинаталното равнище, и целия спектър от фактори с трансперсонална природа.

По тази причина използването на тесни биографични модели в комбинация с преживелищните техники по необ­ходимост функционира като концептуална усмирителна ри­за, пречи и е непродуктивно. Истински ефективното лече­ние не може да се ограничава до работата върху биогра­фични въпроси. Следователно моделът на психиката, из­ползван в терапевтичния подход, който е основан на холотропните принципи, трябва да се разшири отвьд биографич­ното равнище на индивидуалното несъзнавано, за да вклю­чи перинаталните и трансперсоналните области

[1] От френски - ритуали за осъществяване на прехода от един статус в друг. На български са известни и като „обреди на прехода”