1.    Преодоляване на пространствените граници

Преживяванията, за които е характерно преодоляване­то на този тип бариери, подсказват, че границите между индивидуалното и останалата част от вселената не са стро­го фиксирани и абсолютни. При някои по-специфични об­стоятелства е възможно да се идентифициращ емпирично с всяка част на вселената, включително и космоса като цяло. Тук попадат следните преживявания, сливане с друг човек (дуално единство) или приемане на чужда самоличност, нас­тройване към съзнанието на специфична група хора или разширяване на собственото ти съзнание до такава степен. че то сякаш обхваща цялото човечество. По подобен начин може да се преодолеят ограниченията на специфично чо­вешкия опит и да се стигне до идентификация с животни, растения и дори неорганични обекти или процеси. В някои крайни случаи е възможно да се преживее съзнанието на цялата бисера, на нашата планета или на цялата мате­риална вселена.

• Възприемане на дуално единство

• Идентификация с други хора

• Групова идентификация и групово съзнание

• Идентификация с животни

• Идентификация с растения и ботанически процеси

• Сливане с живота и творението като цяло

• Преживяване на неодушевена материя и неорга­нични процеси

• Планетарно съзнание

• Извънземни преживявания й. Идентификация с цялата физическа вселена к. Психични феномени, включващи преодоляване на пространството

За този тип трансперсонално преживяване е характер­но разсейването и стопяването на границите на его — тялото (bodyego), както и усещането за сливане с друг човек в един­но цяло, при което обаче се запазва представата за собстве­на идентичност. При психеделични състояния, сеанси на ем­пирична психотерапия, медитация или спонтанни епизоди на неординерно съзнание това усещане за дуално единство може да бъде изпитано спрямо околните - терапевт, гле­дащ, членове на семейството или приятели. Но то може съ­що да протече изцяло във вътрешното емпирично пространство и да бъде свързано с въображаеми личности, които не присъстват на сеанса.

Усещането за дуално единство се появява доста често по време на сеанси, в които субектът преизживява перина­талните си спомени за симбиотичното сливане с организ­ма на майката („добрата утроба” и „добрата гръд”). При тези обстоятелства са възможни и последователно редува­щи се идентификации с детето и майката, както и с двама­та едновременно (дуално единство). В състоянието на мис­тично сливане с вселената усещането за дуално единство може да се изпита по отношение на който и да било аспект на съществуванието - не само хора, но и животни, расте­ния, както и неодушевени предмети.

сексуално сно­шение (майтхуна) е целта на цял ритуален комплекс (панча макара). Дуално единство се постига и чрез системна ду­ховна практика (особено в традицията на бхакти), когато ученикът се слива със своя гуру.

Тези преживявания често са съпроводени от дълбоки емоции - любов, усещане за сакралност (нуминозност) на събитието и др. Съществува и набор от специфични упраж­нения за постигането на същата цел - в духовните тради­ции, както и в движението за развитие на човешкия потен­циал, например, да погледнеш света през очите на друг чо­век, да се вслушваш в дишането му или да дишате в синх­рон, да слушате ударите на сърцата си и т. н.

Следва пример:

В този миг Милада зае утробна поза и изглеждаше доста регресирана. Забелязах, че дори лицето й се променя Бръчи­ците й бяха изчезнали до една и тя изглеждаше като съвсем малко дете. Каза, че имала прекрасното усещане, че се слива с майка си. Нямало никаква разлика между собствените й усе­щания и тези на майка й Спокойно можела да се изживява и като дете в утробата или на майчината гръд, и като своята бре­менна или кърмеща я майка, т. е. да изпълнява и двете роли едновременно като общ емпиричен континуум без абсолютно никакви ограничения.

Когато отвори очи, Милада отбеляза с огромна изненада, че била изпитала същото „стопяване на границите” и по отно­шение на мен. Имала чувството, че може да чете мислите ми и да следи моите емоционални процеси. Можах да се убедя и сам в реалността на това преживяване в онези няколко случая, в които успяваше да вербализира възприятията си. Тогава пък бе изпитала чувството, че аз имам неограничен достъп до съзна­нието й и тя била „като отворена книга” за мен. Разбира се, този аспект явно бе проекция и не отразяваше моята собствена ситуация. В отделни мигове пък я обземаше параноиден страх, че всичките й мисли били изложени на показ, което важеше не само за мен, но и за другите хора и изобщо за целия свят.