Това трансперсонално преживяване включва пълна и реалистична идентификация с различни животни. Най-чес­то срещаните са бозайници, птици, земноводни и риби, но могат да бъдат и организми, стоящи на по-низш етап от еволюцията, като насекоми, коремоноги (охлюви и плуже­ци), мекотели (стриди и миди), главоноги (октоподи и се­пии) или мешести (анемони и медузи).

Емпиричната идентификация с различни животни мо­же да бъде изключително автентична и убедителна. Тя включва телесния образ, специфичните физиологични усе­щания, инстинктивните влечения, възприятията на окол­ната среда и съответната емоционална реакция. Необичай­ността на тези явления ги отличава съвсем ясно от орди­нерния човешки опит. Тяхното естество и специфични осо­бености често излизат извън границите на човешката фан­тазия и въображение.

В холотропния модус на съзнанието са възможни и ем­пирични инсайти - да се изпитат специфичните усещания на любопитната котка, разтревожения орел, гладната коб­ра, сексуално възбудената костенурка или дишащата чрез хрилете си акула. След подобна идентификация експеримен­таторите твърдят, че са усетили изцяло, и то на органично ниво, онази инстинктивна сила, която кара змиорката и сьомгата да предприемат епохални пътешествия срещу мор­ските течения и речните бързеи, импулсивните влечения и усещания на паяка, изплитащ своята мрежа или интригу­ващата метаморфоза, чрез която какавидата става гъсени­ца, а накрая и пеперуда.

При подобни преживявания могат да се почерпят неве­роятни познания за животните и техните вътрешни проце­си. Многобройните клинични наблюдения от този род на­мират своето потвърждение и в Магьосникът от Горна Ама­зонка (Wizard of Upper Amazon) на Брус Ламб (Lamb 1971). Тази доста интересна книга напомня донякъде поредицата на Карлос Кастанеда, в която той описва своето чиракува­не при мексиканския шаман от племето яки Дон Хуан. Дейс­твието се развива сред амазонската джунгла в началото на века. Под въздействието на аяуаска (яге) - психеделична отвара от лианата Banisteriopsis caapi, шаманът на неграмотните перуански индианци от племето амауака получа­ва видение, в коетο в земите на племето идват белите хора да търсят каучук. Той изпраща воините си да заловят едно бяло момче и го подготвя за бъдещата му роля като културен медиатор

Според тази книга, ловната подготовка на амауака включва и груповото поглъщане на аяуаска Под нейно въз действие участниците в церемонията получават видения на животни, преследвани от ловците на племето По този на чин могат да „влизат в техните кожи” и да опознават от непосредствена близост инстинктите и навиците им Така ловните им умения значително нарастват, тъй като са в състояние да се „превключват” от съзнанието на ловеца на това на преследваното животно и да го надхитрят

Първият пример, с които бих искал да илюстрирам то­зи тип преживявания, е  проведен от човек, който се е отдавна се­риозно и системно самонаблюдение 

"В този миг изпитах съвсем реалното усещане, че се прев­ръщам в орел. Реех се в небесата, като умело се възползвах от въздушните течения и правех почти незабележими движения с крилете си. Оглеждах земята отдолу, търсейки плячка. А там всичко изглеждаше някак уголемено, сякаш го наблюдавах с бинокъл - различавах и най-дребните детайли на терена. Имах чувството, че мога да реагирам на абсолютно всяка промяна в моето полезрение. Когато засичах някакво раздвижване, пог­ледът ми като че ли замръзваше и мигом се впиваше във въп­росния обект, отсявайки всичко странично. Все едно, че се на­мирах в тунел и гледах през дълга тясна тръба. Бях убеден, че моето преживяване съвсем точно възпроизвежда механизма на зрителните възприятия при хищните птици, а това бе нещо, за което никога не бях допускал, че може да ме заинтригува. Даже си казах, че трябва непременно да отида в библиотеката, за да проуча по-детайлно анатомията и физиологията на техни­те оптични системи."

Следващият пример е серия преживявания на млада же­на, случили й се по време на системно самонаблюдение. Те започват с холотропно дишане и преминават в психедели­чен сеанс. Интересното тук е, че животинската идентифи­кация се съчетава с мотива за ритуалния танц, представящ самото животно.

"Преди няколко години, по време на сеанс със семейство Гроф, изпитах усещането, че се превръщам в огромна котка -тигър или ягуар - която изскача изневиделица и атакува с раз­перени нокти. Преживяването бе доста впечатляващо и и дори успях да го нарисувам.

След около година, по време на един терапевтичен психе­деличен сеанс, отново успях да се свържа с „котешката енер­гия”. Изживявах се като млада африканка, изпълняваща ритуа­лен танц, в който играеше ролята на лъвица. Оставих се изцяло на ритъма на танца, движейки раменете си, горната част на гърба, врата и главата, като жестовете ми ставаха все по-специ­фични. Имах силното чувство, че не просто играя лъвицата, а действително се превръщам в нея.

Разбрах, че лъвицата не определя своята нужда от храна по усещанията от стомаха си По-скоро го разбираше от един осо­бен сърбеж зад главата, точно между раменете, който й под­сказваше, че трябва да потърси още храна, за да попълни запа­сите от мазнини, разположени между плешките й. Изобщо не се съмнявах във функциите на онази голяма „възглавница” ко­ято големите котки имат на врата и раменете си, но не напра­вих нищо, за да проуча и потвърдя този факт по емпиричен път Преди две седмици слушах на запис лекция за тежестта на тялото. Лекторът, Уилям Бенет, се спря накратко на разлики­те между мазнините в човешкото тяло и тези на животните Говореше за определен тип мазнини, които не се срещат при хората, но са нещо обичайно при животните - τ нар. „кафяви мазнини”. При някои животни се съхранявали в специална „въз­главничка” между лопатките и именно те осигурявали необхо­димата за оцеляването им енергия."

Последният пример е идентификацията с животно, ко­ято Питър Стафорд преживява по време на сеанс с яге, про­веден с негови приятели в Огнената долина край Лас Вегас (Aaronson and Osmond 1970).

"

Последният пример е идентификацията с животно, ко­ято Питър Стафорд преживява по време на сеанс с яге, про­веден с негови приятели в Огнената долина край Лас Вегас (Aaronson and Osmond 1970).

да плуваме и да се плискаме. Спираше ни само това, че бяхме с бански. Те изглеждаха на­пълно ненужни и неестествени - особено когато се превърнах в змия, която се стрелкаше зигзагообразно във водата. Плувах насам-натам в някакво блато. След няколко минути усетих, че се превръщам в жаба и започнах да се придвижвам с дълги под­скоци И в двата случая водата бе моята естествена среда, а сушата изглеждаше далечна, чужда и някак плашеща.

След малко бях отново змия, после пак жаба, което далеч не се изчерпваше с усещането, че съм се превърнал в „хлъзгаво влечуго”. Преживяването определено бе различно и нямаше нищо общо с онова, което дотогава бях изпитал и във физичес­ки, и в ментален план. Под влиянието на дрогата осъзнах, че вече имам съвсем различен тип спомени и спокойно можех да си представя какво би изпитала на мое място някоя змия или жаба.

Означаваше ли това, че докато съм бил под въздействието на яге, съм се чувствал не просто като змия, а в известен сми­съл съм бил змия? Дали пък не бях достигнал ниво, на което можех да контактувам с „потенциално змийското”, спотайва­що се някъде в мен? Или просто бях усетил, че възприятията ми се подреждат в нови и съвсем различни категории?"