Опитите да се спре енергията стават във връзка с нашите обособености от ранното детство и във връзка с естествената и разумна нужда на всеки организъм да съхрани своя живот. Дете, което расте в дом, където просто не търпят и не разрешават да се изразява гняв, се учи да не изразява гняв за да завоюва разположението на родителите. Блокирайки чувството и сдържайки енергията, детето постепенно става енергетичен и емоционален инвалид. Всеки път, когато това дете се ядосва, могат да го заключват в стаята, да го бият, да му викат или родителите могат да го унижават словесно, следователно, тази любов от страна на родителите, от която то се нуждае изчезва. То бързо разбира, че ако иска тяхната любов и разположение, то трябва да намери начин да не се ядосва или, поне да не показва това чувство. То става сковано, напрегнато и неестествено.

Родителите, които постоянно се карат или родител, който бие или постоянно плаши детето, създава в него връзката страх-вина, която може да съществува през целия му живот. Такова дете по неволя през по-голямата част от времето ще се намира в страх или даже ужас. Страхът създава невероятен стрес, както психологически, така и физиологичен и става абсолютно невъзможно да се живее и да чувства изпитвайки подобен страх и стрес. За детето е необходимо да намери начин да блокира преживяването на такива чувства, за да съществува, съхранявайки относително здрава психика.

Същото става с дете, което постоянно се подлага на ситуации, които му причиняват болка, психологическа или физическа. То намира начини да убива своите чувства, за да не чувства тази болка.

Неприемливи се оказват не само негативните емоции. Децата скачат и бягат и издават много шум, което се явява естествен отклик на животта и удоволствието, което те чувстват в своите тела и с цялото свое същество. На децата винаги им говорят да се успокоят, да стоят тихо, да седят спокойно или да сдържат по някакъв начин този преливащ поток от радост и възбуждение. Те намират начин да намалят телесните усещания, задържайки своето дишане и напрягайки тялото, за не бъдат причина за разстроените чувства на своите родители, учители, и други хора от това подтиснато общества, в което те живеят.

И, изглежда, най-силното табу е насочено срещу тези ручейчета на потока на естественото удоволствие, с което всички ние сме родени; желанието да се докоснем, желанието да докосваме, желание да се докосват до теб, желанието да усещаш чувственото наслаждение на нашите собствени тела, да се разливаш и разтапяш в другия, освободено изразявайки нашата сексуалност. Именно нашата сексуалност, повече от всяко друго изражение на нашата енергия е подтисната и "обърната наопаки" от нашите обособености. Нашите тела се учат да казват "не" на този поток, а нашите умове контролират, потискат и разрушават този най-велик естествен дар, даден ни от съществуването.

Все си мисля,че човек има значение единствено чрез другите.
Може и да има, който да си е достатъчен сам.
Не съм го срещала.:)
И понеже работя с деца, знам какво е прегръдката.
Стига да я подаря на едно за да дойдат всички останали с протегнати ръце.:)
А ако е имало сълзи...изчезват веднага в усмивка.

Ако тръгна да обяснвам как намерих клипа :)
Много се радвам на интернет, тръгнах от едно място а стигнах тук
http://freehugscampaign.org/
и така се роди поста

Това е жената която за 30 години е прегърнала повече от 24 милионна души по цял свят.

http://www.youtube.com/watch?v=Mt7BLmbnJ_w

www.amma.org