Емпиричното разширяване на съзнанието не се огра­ничава само в сферата на биологията. То може да обхване макро- и микроскопични явления, типични за неорганич­ния свят. Експериментаторите често разказват, че са се иден­тифицирали с водите на реки и океани, както и огъня в най-различни варианти, земята, планините или пък природни стихии като електрически бури, земетресения, урагани и вул­канични изригвания.

Често срещана е и идентификацията със специфичен ма­териал - диамант или други скъпоценни камъни, а също и кристал, кехлибар, гранит, желязо, стомана, живак, сребро, злато. Тези преживявания могат да се прехвърлят в мик­росвета и да обхванат динамичната структура на молекула­та, движението на Брауновите частици, връзките между от­делните атоми и дори някои електромагнитни процеси и разграждането на атома.

В някои случаи преживяванията са свързани с продук­ти на модерните технологии - джетове, ракети и космичес­ки кораби, лазери или компютри. При подобни обстоятелс­тва телесният образ може да придобие свойствата на из­ползвания материал, което ни позволява да говорим за ком­плексни и осъзнати преживявания. Очевидно всеки процес във вселената, който човек може да наблюдава обективно в ординерното състояние на съзнанието си. има и своето су­бективно емпирично съответствие в холотропния модус.

Подобни преживявания ни подсказват, че съзнанието и творческият разум не са продукт на неодушевената мате­рия, а играят ключова роля в цялостната структура на съ­ществуванието. Напоследък това мнение все по-често се пот­върждава и от изследванията в областта на ядрената физи­ка, астрофизиката, биологията, термодинамиката, инфор­матиката, системологията и други клонове на науката.

Тук си струва да отбележим още един факт - емпирич­ната идентификация с неорганична материя не се ограни­чава с нейните обичайни или „секуларни” аспекти и много често е с подчертано нуминозни качества. Ето защо иден­тификацията с вода може да приеме формата на такова със­тояние на съзнанието, за което е характерно чувството за безвремие, флуидност, стопяване на границите, тиха ненат­рапваща се мощ и чистота, което обаче парадоксално съче­тава неизменността с динамичната промяна.

По подобен начин и огънят може да бъде емпирично опознат като нематериална сила, еднакво способна да гра­ди и руши, да преобразува твърдите тела в чиста енергия, да внася комфорт и топлина, както и да бъде смъртоносна заплаха, но най-вече в своя метафизичен, „пречистващ” ас­пект. Елементът на огъня, особено в образа на слънце, най-често се възприема като директна изява на космическата творческа мощ на вселената - най-яркото проявление на божественото във феноменалния свят.

В съгласие с много мистични системи от различни епо­хи преживяванията, свързани със скъпоценни камъни и бла­городни метали (и по-точно диамант и злато), се асоции­рат с някои доста възвишени състояния на духа, за които е характерно чувството за абсолютна чистота, неизменност и специфично сияние. Тези образи често се свързват с архе­типните образи на рая, небесата или Божия град. От тази гледна точка особено красноречива е знаменитата лекция[1] на Олдъс Хъксли (Huxley 1983). Визионерското преживява­не (The Visionery Experience), в която се задава въпросът „За­що скъпоценните камъни са скъпоценни?” Отговорът на Хъксли е, че огромната стойност, която придаваме на скъ­поценните камъни и метали, може да се обясни с факта, че ни служат като сурогати на същинските мистични прежи­вявания, тъй като в нашето ежедневно съзнание именно те се доближават най-плътно до емпиричните характеристи­ки на въпросните състояния.

Емпиричната идентификация с неорганична материя често се съпровожда и с някои удивителни прозрения от философско, митологично, религиозно и мистично естест­во. Тясната връзка между неорганичните преживявания и духовните състояния може да предизвика цялостно прераз­глеждане на представите ни за анимизма и пантеизма. сред­новековната алхимия, хомеопатията или системата на че­тирите и петте елемента, позната ни от гръцката филосо­фия, но и от китайската медицина, тантристките писания и ред други древноизточни системи.

Тези, които лично са преживели идентификацията с во­дата, лесно ще разберат огромното значение, което й се при­дава в даоизма, както и честата й метафорична употреба. На базата на личния дълбинен опит е лесно да се разбере и защо Слънцето е било почитано като бог в толкова много различни култури или защо вулканите са били възприемани едновременно като божества на съзиданието и разрушение­то. По същия начин и емпиричната идентификация с гра­нит би могла да доведе до някои интересни прозрения - нап­ример, защо индусите съзират в очертанията на Хималаите образа на полегналия Шива или защо толкова различни наг­лед култури са извайвали гигантски скулптури от гранит.

Ако ги разгледаме в един по-дълбок план, ще се окаже, че това не са просто изображения на божества или идоли, а самите божества. Става дума за състояние на съзнанието, което се асоциира с материали от подобен род - недиферен­цирани, непробиваеми, неизменни и неподвластни на вре­мето, т. е. качествата на истинското божество. То се е пре­върнало в обект на почит, защото се различава твърде дра­матично от онези постоянно променящи се, неспокойни и илюзорни състояния на съзнанието, характерни за ординерния човешки опит и сферата на биологията. Значението на факта, че в различните сфери на реалността времето те­че по различен начин, напоследък се изтъква и от учени като Иля Пригогин (Erigogine and Stengers 1984) и Ерик Янч (Jantsch 1980).

Атмосферата бе мрачна, напрегната и злокобна. Всичко изглеждаше токсично, отровно в буквалния смисъл на думата, но и внушаваше някаква метафизична заплаха. Усетих, че се превръщам в НЕФТА, който изпълва огромните кухини във вътрешността на Земята. Заля ме истински порой от най-уди­вителни озарения, засягащи химията, геологията, биологията, психологията, митологията, икономиката и политиката.

Разбрах, например, че нефтът - тези огромни залежи от минерализирани мазнини от биологичен произход - е избегнал цикъла от раждане и смърт, задължителен за живата материя. Все пак елементът на смъртта не бе изцяло отстранен, а само отложен. Разрушителният плутоничен потенциал на смъртта продължаваше да присъства латентно в нефта и изчакваше своя миг като някаква чудовищна бомба с часовников механизъм.

Докато траеше това мое преживяване на „нефто-съзнани­ето”, асоциирах смъртта с някои от външните й проявления -например, убийството като следствие от алчността на всички онези, които искат да натрупат астрономически печалби от нефта. Станах свидетел на всякакви политически интриги и финансови афери, в основата на които бяха парите от нефта. Не беше трудно да проследя и бъдещия развой на събитията - най-вероятно, една нова световна война за запасите от това вещес­тво, превърнало се в жизненоважен фактор за оцеляването и просперитета на всички индустриализирани страни.

Стана ми ясно, че неговата роля е от съществено значение за бъдещето на планетата. Очевидно тази линейно-последова­телна политика за налагането на фосилните горива, което оз­начава изчерпването на съществуващите ограничени запаси и превръщането им в токсични отпадъци и замърсители, бе дъл­боко погрешна, тъй като бе абсолютно несъвместима с косми­ческия порядък, който е цикличен Ако експлоатацията на фосилните горива е разбираема в историческия контекст на Ин­дустриалната революция, то продължаването на нейната фа­тална траектория неминуемо щеше да се окаже самоубийстве­но и престъпно.

В една дълга серия от зловещи и свърхнеприятни преживя­вания преминах през няколко състояния на съзнанието, които имаха отношение към нефтената индустрия. Нарекох тези пре­живявания с името на известния германски химически кон­церн - „IG Farben-съзнание”. Беше безкрайна поредица от вът­решни състояния, свързани с анилинови бои, органични разт­ворители, хербициди, пестициди и отровни газове.

Наред с тези промишлени отрови, аз се идентифицирах и със състояния на съзнанието, чийто общ знаменател бе запла­хата, която нефтените продукти представляват за различни фор­ми на живот. Последователно се въплътих във всички евреи, загинали в нацистките газови камери, всички мравки и хлебар­ки, напръскани с отровен спрей, всички мухи, залепнали за мухоловки, всички растения, загинали от хербициди. А зад всич­ко това прозираше и твърде вероятната перспектива за гибелта на цялата планета в следствие на промишленото замърсяване.

Беше направо невероятен урок. Излязох от сеанса, дълбо­ко осъзнал екологичните проблеми, като си давах и ясна смет­ка каква трябва да бъде насоката на бъдещото икономическо и политическо развитие, ако наистина искаме да съхраним жи­вота на планетата.

[1] Изнесена през 1961 г в Копенхаген Въпросът за скъпоценното в скъпоценните камъни е замислен да служи като дзенски коан Сама­та лекция е включена в сборника Мокша (Moksha), публикуван за първи път през 1977 г  -

Книги по темата