Боби Макферин идва в България
Изпълнителят на хита "Don"t Worry Be Happy" ще изнесе концерт в зала 1 на НДК на 21 юли 22.04.2008

Легендарният Боби Макферин ще пее в България - в зала 1 на НДК - на 21 юли. Музикантът, известен с авторските си интерпретации на различни стилове музика, пристига у нас по покана на Wonder Music Agency и Джаз FM радио.

Билетите ще бъдат пуснати в продажба от 1 май на адрес www.eventim.bg и в търговските обекти на веригата Германос.

Боби Макферин е носител на осем статуетки "Грами", хитът му "Don"t Worry Be Happy" е с мултиплатинен статус. В кариерата си има повече от 20 албума, седем от тях с изцяло акапелни изпълнения.

Малко хора обаче знаят, че той е и известен оркестров диригент и преподавател в редица университети в света, създател на формацията Voichestra.

В момента Боби Макферин изнася концерти в САЩ с Чик Къриа и Джак Дежонет.

В DVD-то му от две части "Spirits of Music: Боби Макферин и приятели", което документира концерт от 2002 г., участва и народният хор "Български гласове - Ангелите".

Боби Макферин е роден на 11 март 1950 г. в Ню Йорк. Родителите му са изпълнители на класическа музика и бъдещата звезда навлиза в необятните музикални дебри още от най-ранна възраст.

Докато учи в Калифорнийския университет в Сакраменто свири на пиано, после концертира из САЩ с няколко известни групи. Едва през 1977 г. обаче решава, че иска да бъде певец.

В началото работи с нюорлиънската банда Astral Projection, но благодарение на Бил Козби получава шанса да се изяви на фестивала Playboy Jazz през 1980 г. Две години по-късно, през май 1982 г., излиза дебютният му албум, носещ неговото име.

За кратко Боби Макферин прави собствена група, но година по-късно започва да се изявява соло. Първата му награда "Грами" идва през 1988 г. за музиката към филма "Около полунощ". През същата година излиза и световният му хит "Don"t Worry Be Happy". Във видеоклипа към песента с него се снимат комикът Робин Уилямс и покойният "Супермен" Кристофър Рийв.

След редица големи успехи, в средата на 90-те години той започва да се занимава с класическа музика - дирижира оркестри, а понякога прави свои аранжименти и интерпретации.

Има дуети със звезди като Йо Йо Ма, Куинси Джоунс, Хърби Ханкок, Ал Жеро, Чик Къриа, Адриано Челентано, Фил Колинс, The Yellowjackets, Bela Flack, Manhattan Transfer.

Боби Макферин е популярен с изключителните си акапелни изпълнения. Имитира музикални инструменти, създава ритми, на базата на които организира импровизациите си, прави публиката част от изпълнението.

Често на сцената единствена негова компания са столът, чашата и бутилката с минерална вода.

"Ако мога да донеса радост на света, ако успея да накарам хората да не мислят за своята болка поне за миг... тогава ще се почувствам успял", казва той.

(Чуй отново "Don"t Worry Be Happy" и други хитове на Боби Макферин)

източник

Коментирам вашият профил в този постинг защото некадърностите на този сайт са безкрайни и нямам пряката възможност как да направя директен коментар върху главната тема на самия ви блог - това което сте записали като идея на мислителя е правилно - напълно оправдаващо силата на съдбата - но от него автоматично следва че човешкия живот и не само това , че човешкото съзнание е предварително детерминирано, програмирано - че човешкия живот не се влияе от нашите собствени решения, а те именно са чуждите решения на програмираната съдба - с други думи не буйнсвайте - ще се случи това което трябва - а не това което на вас ви хрумва - дори тази идея да е вярна предвид зависимостта и слабостта на човешкото създание - аз смятам че това е циничен софизъм - защото съзнанието на човек е свободно изначално

Здрасти, ти си прав за това което си написал. Приемам го.
Благодаря ти за коментара.
Това са възможносттите ми за този момент от развитието ми, това се вижда от всички не го крия от никой.

Споделям тази хипотеза:
Която е почти като твоята.

"Зад възможността за избор като сянка следва безпокойството. Сега всичко трябва да се избира, всичко коства осъзнато усилие. И за това отговаряш само ти. Ако не успееш, ти си отговорен, ако преуспееш, също ти си отговорен. И всеки избор, в определен смисъл, е окончателен. Не можеш нито да го поправиш, нито да го забравиш, нито да се върнеш назад. Твоят избор става твоя съдба. Той остава с теб като твоя неразделна част, не можеш да го отречеш. Но изборът ти винаги е игра, той се прави слепешката, затова нищо не е ясно."

Лично аз съм за това да се прави избор и то съзнателен.

"Ето защо човек страда от безпокойство, което прониква до самите му корени. Преди всичко го терзаят въпросите: да бъда или да не бъда? Да правя или да не правя? Да правя това или онова? Да не се избира е невъзможно. Ако не избираш, правиш избор в полза на отказа от избор, а това също е избор. Ти през цялото време си принуден да избираш, не си свободен от избор. Отказът от избор има същите последици, както всеки друг избор. Само вие сте отговорни за собствената си еволюция. Обикновено, човек се стреми да избяга от отговорността за еволюцията си, от отговорността за свободния избор. Хората много се боят от свободата. Робът не носи отговорност за живота си, за него отговаря някой друг. Затова робството, по своему, е много удобно. Няма никакво бреме. В този смисъл, робството е свобода - свобода от осъзнат избор.
Щом получиш пълна свобода, налага ти се да правиш избор. Вече никой не те принуждава да правиш нещо, пред теб стоят много възможности. И започваш борба с ума. Затова всички се боят от свободата. Когато разбереш, че само ти си отговорен, става невъзможно бягството в безсъзнателното. И е глупаво да се прави опит за бягство. Защото отговорността е прекрасна възможност за еволюция. От възникналата борба може да се роди нещо ново. Да осъзнаеш, значи да разбереш, че всичко зависи от теб.
Раждането по природа не е човешко явление, а животинско, защото не зависи от теб. Човекът се появява, когато се появи изборът.
Не можеш на никого да стовариш отговорността за собствената си еволюция
Всяко човешко същество трябва да реализира своята индивидуалност и носи отговорност за това.
Ако си способен да живееш с факта, че си отговорен за всичко, което ти се случва, автоматично придобиваш дисциплина. Носейки отговорността за себе си, не можеш да не си дисциплиниран. Но тази дисциплина не е наложена отвън. Тя идва отвътре. Когато носиш пълната отговорност за себе си, обмисляш всяка крачка.
Тогава няма да си в състояние да направиш дори една безотговорна постъпка, защото ще чувстваш отговорност не само за себе си, а и за другите.
Свободата е право да избираш! Ако ти е разрешено да избираш само рая, това не е избор, не е свобода. Рай без право да избереш ада, става ад. Изборът винаги означава или-или. Това не значи, че си длъжен да избереш само хубавото. Тогава няма да има свобода.
Ако не си избрал вярно, свободата става проклятие, но ако си направил правилния избор, тя става блаженство. От теб зависи дали превръщаш свободата си в проклятие или в блаженство. Ти напълно отговаряш за този избор.

Аз съм за това да правиш избор и да носиш отоговрност за него.