Искам да ти разкажа и една друга история. През 1918 година Милтън Ериксън бил на 17 години. В малкото градче, където живеел с родители те си пламнала епидемия от детски паралич. Той бил една от жертвите. Болестта го повалила на легло, парализирала го. Няколко дена след началото лекарят му казал страшната истина:
“Това е Вашата последна вечер, няма да доживеете до утрото!”. Милтън не можал да мигне през цялата нощ. Майка му била край неговото легло. От изток започнали да проблясват лъчите на зората – онази зора, която според лекаря намало да види. Момчето решило, че това е само малка отсрочка, мислело, че това найстина е неговата последна зора в живота му. Помолило майка си да донесе огледалото и да го постави до леглото му, за да може да види последният изгрев във живота си в огледалото, защото не можел да стане и да го погледне. Винаги когато говоря за това си представям тази сцена – момчето в леглото, вперило поглед в отражението на последния изгрев в живота му и ме избива на плач.

Милтън Ериксон преживял този ден. Преживял и следващият. Смъртта го подминала.
Обаче останал парализиран – инвалид прикован на легло. И отново присъдата била – Ви никога няма да напуснете това легло. С усилие на невероятната си воля Ериксон се научил да движи горната половина на тялото си. Останал парализиран от кръста надолу, прикован този път в инвалидна количка. И отново лекарското становище било същото – никога няма да се изправите от инвалидната количка!
Тогава Ериксон започнал обиколка на Америка – не можел да ходи, затова тръгнал с кану по американските реки. Сам. На 18 години. Парализиран от кръста на долу.
Най-трудно му било да се справи с бързеите – не можел да се спуска по тях, всеки път му била нужна помощ за да ги премине и да пренесе лодката си. И всеки път се изхитрявал да намери хора, които да му помогнат без да ги моли. Друг проблем била храната. Нямал пари в себе си. По някаква причина (не помня вече каква) не искал да лови риба. Нито пък да проси от другите рибари. И всеки път ставало така, че благодарение на невероятният му усет на психолог успявал да направи така, че рибарите сами, доброволно му предлагали от своя улов. Историята за това пътешествие е наистина невероятна, съжaлявам, че съм забравил подробностите, има я подробно описана в книгата на един от учениците на Ериксон
– Джон Хейли “On Milton Erikson” (имам я само на руски).

Това пътуване продължило 3 години и когато на 21 Ериксон се върнал у дома бил напълно здрав, нещо повече – инвалидът се бил превърнал в атлет. Записъл медицина в близкият университет. Завършил я. После специализирал психиатрия, станал професор по медицина в университета във Финикс, Аризона (може и да бъркам точното място, извини ме ако е така). Още като студент Ериксон се превърнал във водеща фигура в национален мащаб в медицинската хипноза.
Всъщност, по-правилно е да се каже, че Ериксон създал хипнозата като терапевтична техника. По онова време, в началот на 20-те години имало само 2 терапевтични направления в САЩ – психоанализата и бихейвиоризмът. Като терапевт Ериксон влязъл в противоречие с всички терапевтични канони както на психоанализата, така и на бихейвиоризма. И постигал невероятни резултати – за броени дни, често само за един терапевтичен сеанс успявал да излекува пациенти, които с години се лекували безуспешно при други терапевти. В учебниците по психология и психатрия Ериксон с основание се сочи като създател на съвременната медицинска хипноза, но да се ограничим само да посочим този негов принос би значело на не кажем почти нищо за неговите заслуги. Неговите терапевтични методи сега са сърцевината на т.нар. “Краткострочна стратегическа терапия”, неговият ученик Бил О’Хенлън създава позитивната психотерапия. Други двама негови ученици – Блендър и Гарднър ( не съм сигурен за имената напълно) създават невро-лингвистичното програмиране. Ериксон сътрудничи с Маргарет Мийлд и други терапевти при създаване на фамиланата психотерапия. Приносът му за развитието на психотерапията е поне толкова значителен, колкото приносът Зигмун Фройд за развитие на психологията. Терапевтичните му приоми се характеризират с невероятна простота, елегантност и ефективност, често пъти предизвиквали учидване, ирония или дори присмех. Обаче – те работят. Може би именно тяхната
смайваща простота затруднява години наред техният прием от терапевтичната общност – хората не може ли да повярват, че безсъние продължаващо 20 години може да се излекува за 4 дни като накараш човека да мие подовете на къщата си. Или че натрапчивата идея да на млад мъж да уринира само през дълъг маркуч може да изчезне от самосебе си просто като го накараш няколко пъти да смени дължината и дебелината на маркуча през които уринирал. Или че възрастна двойка, която повече от 10 години се опитвала да има деца, но без успех, може да си роди такива просто като ги шокираш и ги накараш да се наебат, а не да правят “съответните действия за зачеване на дете”. Или че шизофреничка може да се избави от натрапчивите си халюцинации като ги изпраща по пощата в запечатани пликове на своя терапевт. Или че семейство в което и мъжът и жената страдат от енурезия (напикаване по време на сън), може да се излекува като нарочно опикава леглото си, и то непременно коленичили като за молитва.... Или че възрастен директор на компания може да се излекува от продължавалия през целия му живот страх от пътуване в асансьор, просто като младо и красиво момиче се опита да го целуне. Или че умиращ от рак на гърлото може да бъде освободен от болката като му разкажеш история за това, как от доматеното семенце пораства домат...

На всичкото отгоре се случва нещо небивало. На 60 и няколко години Ериксон отново, за втори път се разболява от полиомелит. Този път оживява, но остава прикован в инвалидна количка до края на живота си. Всъщност, той така и не успява да оздравее напълно от този втори полиомелит – вирусът остава в тялото му и през последните 16-17 години от живота му малко по малко го убива. Милтън Ериксон умира на 79 години (през 1980 година) в дома си във Финикс, Аризона по време на съня си. Днес, почти 25 години след неговта смърт влиянието му като
терапевт продължава да нараства, а някои от създадените от него приоми се използват практически повсевместно, от всички терапевти от различните терапевтични школи.

автор:Андрей Шиляшкин

 Милтън Ериксон - ЕРИКСОНИАНСКА  ХИПНОЗА




Комиците - Доктор Фройдашки! "Дума Не Ми Казвайте"(смях) 18.04.2008



 

браво - краино време беше да се обърне внимание на този алтернативен и много добър начин за спрявяне с различни проблеми и болести... стига химия - фармацефтичните компании са наи-богатите в светът ...нелепо е

НЛП е създадено отд-р Ричард Бандлер и Джон Гриндър но с голямото влияние и на Ериксон.