Планетарно съзнание

При тези ТПП съзнанието на експериментатора се раз­ширява до такава степен, че в един момент сякаш обхваща всички аспекти на нашата планета, което важи и за геоло­гичния й състав с цялото минерално царство, и за биосфе­рата, т. е. всички форми на живот, включително и човечес­твото. От тази гледна точка цялата Земя се превръща в еди­нен и сложен организъм, космическа единица, в чиито от­делни аспекти - геологични, биологични, психологически, културни и технологически - се долавя непоколебимият стре­меж за постигане на по-висш стадий на еволюция, интегра­ция и себереализация.

Типично за това преживяване е и митологичното из­мерение, отличаващо се с подчертана нуминозност. Плане­тата може да бъде възприета като Майката Земя или божество от рода на гръцката Гея. В този контекст не е труд­но да се види, че земните процеси се направляват от висш разум, стоящ неизмеримо по-високо от човешкия, към кой­то трябва да се отнасяме с уважение и доверие, а не да се опитваме ла го контролираме или да се месим в работата му, изхождайки от собствените си дребнави съображения. Напоследък тези озарения, които често се явяват в неорди­нерните състояния на съзнанието, се потвърждават и от съвременната наука.

Грегъри Бейтсън, който успя да постигне един блестящ синтез от кибернетика, информатика, системология, теория на еволюцията, антропология и психология (Bateson 1979), стигна и до извода, че не само е оправдано, но и логически неизбежно да се приеме съществуването на мисловни про­цеси на всички достатъчно комплексни нива в света на ес­тествените явления - клетки, органи, тъкани, организми, животни, хора, екосистеми и дори земята и вселената като цяло. По този начин науката потвърди старата идея на Спи­ноза за deus sive natura или, с други думи, съществуването на иманентен Бог.

До подобен извод, и то самостоятелно, стига и Джеймз Ловлок, който в своята забележителна книга Гея: Нов пог­лед върху живота на земята (Gaia: A New Look at Life on Earth) описва доста убедително сложните хомеостатични ме­ханизми, поддържащи нивото на земната температура и концентрацията на някои от ключовите компоненти на ат­мосферата, световния океан и почвата - сол, кислород, амо­няк и озон (Lovelock 1979). Неговите открития напълно се вписват в тезата за земята като жив и мислещ организъм. Сходни възгледи развиват и Теодор Косак (Koszak 1978) в Личност/Планета (Person/Planet), както и Питър Ръсел (Russell 1983) в Глобалния мозък (Global Brain).

Приведеният по-долу пример за планетарно съзнание е от сеанс с холотропно дишане, проведен преди няколко го­дини с млада жена от Германия,

"Усещането, че съм Великата Майка, Майката Земя, се про­мени - в този миг буквално се превърнах в планетата Земя. Бе повече от очевидно, че аз - Земята - бях жив организъм, разум­но същество, което се опитва да разбере себе си и да еволюира на по-висш етап на самосъзнание, както и да комуникира със себеподобните си същества в космоса.

Минералите и металите в земните недра бяха моите кос­ти, моят скелет. Биосферата - растенията, животните и хората - бе моята плът. Вътре в себе си усещах как циркулира водата - от океаните към облаците, после в потоците и реките, за да се завърне накрая отново в морето. Земните води бяха моята кръв, а метеорологичните явления - изпарения, въздушни течения, дъждове и снеговалежи - се грижеха за тяхната циркулация, поддръжка и почистване. Комуникацията между растенията, животните и хората (включително модерните технологии - пре­са, телефон, радио, телевизия, компютърни мрежи) бе моята нервна система, моят мозък.

Усещах по цялото си тяло и негативните последици от индустриализацията - пораженията от откритите рудници, ур­банизацията, токсичните и радиоактивни отпадъци, замърся­ването на въздуха и водата. Най-странното в сеанса бе, когато започнах да си представям ритуалите на най-различни племен­ни култури и ги възприемах като лечебни практики, от които зависи моят живот. Когато разсъждавам по обичайния за мен начин, всичко това ми е някак странно и непонятно, но тогава бях напълно убедена, че самата Земя се нуждае от тези ритуали"

Това, което наричам Живот, няма усет за добро и лошо. Но аз го имам и според него катигоризирам тука добрите, там лошите и подтвърждавам света на доброто и на лошото - помагам то още по-добре да се развива. Не мога да го спра, дори да успея да спра до обичам само доброто и да мразя от все сърце лошото. Това е дяволска работа. Това, което е не дели, не събира, не сравнява, не различава. Любовта не е усет за обич и омраза.

Silence