кога: 20 януари, 16-19 часа къде: книжарница Хеликон, бул. Патриарх Евтимий 68

На 20 януари, вторник, в книжарница Хеликон на Патриарха ще има копия на Малкият принц за всеки, който иска да прочете на присъстващите откъс от романа на глас. Щафетното четене на Малкият принц е първото събитие от инициативата Голямото четене на Червената къща и БНТ.

До края на февруари в книжарница Хеликон ще има такива четения и на другите книги, влезли в топ 12 на класацията - Властелинът на пръстените, Време разделно, Граф Монте Кристо, Железният светилник, Майстора и Маргарита, На изток от Рая, Осъдени души, Под игото, Пътеводител на галактическия стопаджия, Сто години самота, Тютюн.

Кампанията цели да върне мястото на книгата в ежедневието, а един от романите ще бъде отличен чрез гласуване.
 

източник

edno.bg

    

Четвъртата планета беше планетата на един бизнесмен. Този човек беше толкова зает, че дори не вдигна глава, когато малкият принц пристигна.
     - Добър ден - каза малкият принц. - Цигарата ви е угаснала.
     - Три и две правят пет. Пет и седем - дванайсет. Дванайсет и три - петнайсет. Добър ден. Петнайсет и седем - двайсет и две. Двайсет и две и шест - двайсет и осем. Нямам време да я запаля пак. Двайсет и шест и пет - трийсет и едно. Уф! Това прави петстотин и един милиона шестстотин двайсет и две хиляди седемстотин трийсет и едно.

     - Петстотин милиона какво?
     - А? Още ли си тук? Петстотин и един милиона... не знам вече какво... Толкова работа имам! Аз съм сериозен човек, не се забавлявам с празни приказки! Две и пет - седем...
     - Петстотин и един милиона какво? - повтори малкият принц, който, зададеше ли въпрос, никога не се отказваше от него.
     Бизнесменът вдигна глава:
     - За петдесет и четири години, откакто живея на тази планета, са ме безпокоили само три пъти. Първият път преди двайсет и две години, беше един бръмбар, паднал Бог знае откъде. Вдигаше ужасен шум и в една сметка направих четири грешки. Вторият път преди единайсет години от пристъп на ревматизъм. Аз не правя упражнения. Нямам време да се мотая. Аз съм сериозен човек. Третия път... ето на, сега! Та, казах, петстотин и един милиона...
     - Милиона какво?
     Бизнесменът разбра, че няма никаква надежда за спокойствие:
     - Милиони от онези малки неща, които се виждат понякога в небето.
     - Мухи ли?
     - Не, не, малки неща, които блестят.
     - Пчели ли?
     - Не, не. Малки златни неща, за които мечтаят мързеливците. Но аз съм сериозен. Нямам време да се прехласвам.
     - А! Звезди ли?
     - Точно така. Звезди. 
     - И какво правиш с тези звезди?
     - Какво правя ли?
     - Да.
     - Нищо. Притежавам ги.
     - Притежаваш звездите?
     - Да.
     - Но аз вече видях един крал, който...
     - Кралете не притежават. Те само властват над другите. Това е съвсем различно.
     - А за какво ти е да притежаваш звездите?
     - За да бъда богат.
     - А за какво ти е да си богат?
     - Ако някой намери други звезди, да ги купувам.
 

     "Този тук - каза си малкия принц - разсъждава горе - долу като пияницата."
     Въпреки това зададе още въпроси:
     - Как може да се притежават звездите?
     - Чии са те? - отвърна намусено бизнесменът.
     - Не зная. Ничии.
     - Тогава са мои, защото аз пръв съм се сетил.
     - Това достатъчно ли е?
     - Разбира се. Когато намериш диамант, който не е на никого, той е твой. Когато намериш остров, който не е на никого, той е твой. Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава.
     - Вярно - рече малкият принц. - А какво ги правиш?
     - Разпореждам се с тях. Броя ги, после пак ги броя - каза бизнесменът. - Трудно е. Но аз съм сериозен човек!
     За малкият принц това не беше достатъчно.
     - Ако аз притежавам шалче, мога да го сложа на врата си и да го нося. Ако притежавам цвете, мога да откъсна своето цвете и да го отнеса. Но ти не можеш да обереш звездите!
     - Не, но мога да ги сложа в банката.
     - Какво значи това?
     - Това значи, че написвам на листче хартия броя на своите звезди. И после заключвам това листче в едно чекмедже.
     - Това ли е всичко?
     - Това е достатъчно.
     "Забавно - помисли малкият принц. - Доста поетично е. Но не е много сериозно."
     Малкият принц смяташе за сериозни неща не тези, които възрастните смятат.
     - Аз - продължи той - притежавам едно цвете, което поливам всеки ден. Притежавам три вулкана, които чистя всяка седмица. Чистя също и угасналия. Човек никога не знае. За моите вулкани и за моето цвете е полезно, че ги притежавам. Но ти не си полезен за звездите...
     Бизнесменът отвори уста, но не можа да отговори нищо и малкият принц си отиде.
     "Възрастните наистина са невероятно странни", каза си просто той, докато пътуваше.

Липсва страница 25.

така е възможна грешка при публикуването.
Но не знаем на кой е сайта за да го помолим да я оправи.